Хипер-квантови същества от Мрежата

Галерията между животите
M. D. Vorn

Последната сутрин не беше реч. Имаше прозорец с цвета на разредено мляко. Машина, която имаше мнение за дишането ѝ. Едната дъщеря на стола. Другата на пътя.

Мисли за поле, години по-рано: картонен зрител към лицето, черен диск там, където трябва да е слънцето. Беше чудо, и в ретроспекция абсурдно късметлийска геометрия.

После спирането е пълно. На пътя Джун все още кара. Последователността все още е техен закон.

После не е. Галерия — дълга, нейна с интимността на една рана — и далеч напред врата. Затворена. Не орнаментирана. Не небесна. Просто по-нататък. Беше Алекс. Не е само Алекс. Тя е онова, което е стояло тук преди, след други животи, и онова, което ще стои тук отново.

Не се събуждате заедно. Няма втори състав. Нещо сънувано все пак може да е най-истинското нещо, което някога ти се случва.

Не беше роля, която нещо изигра. Беше нещо, в което се превърна, и също онова, което винаги си бил, за кратко оформено.

Купи книгата → · За книгата

„Сънят беше истински, докато траеше. Винаги си бил това.“